ЗАДАВА СЕ ТЕЖКА ЗИМА ЗА ЕВРОПА: Енергията и отоплението поскъпват заради САЩ и Русия
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Отоплителният сезон в Европа започна, а цените на природния газ веднага преминаха тревожната граница от 100 евро за мегаватчас. Това е три пъти повече спрямо миналата година и предвещава най-тежката зима за Европа от 2022 г. насам, когато Владимир Путин организира газова блокада на ЕС след руското нахлуване в Украйна, се казва в коментар на Би Би Си, цитиран от БГНЕС.
Този път кризата е предизвикана от войната на Доналд Тръмп с Иран. Експерти предупреждават, че дори ако мирът в Близкия изток бъде възстановен незабавно, европейците ще продължат да плащат по-високи сметки за електроенергия и отопление и през следващата зима.
Заради войната с Иран европейските потребители на природен газ вече са платили допълнително до 33 млрд. евро за същите количества гориво през тази година, изчислява Агенцията на ЕС за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER). А зимата все още не е започнала.
„Дори при най-оптимистичния сценарий, според който конфликтът приключи до края на годината, очакваме цените на природния газ за съжаление да продължат да се покачват“, заяви главният анализатор на Wood Mackenzie за европейския газов пазар Том Марзек-Мансер.
Природният газ се използва целогодишно в ЕС за производство на електроенергия, в промишлеността, както и за производството на торове и химикали. През зимата към това се добавя и отоплението. Затова между ноември и март цените традиционно са по-високи, а ЕС разчита на натрупаните количества в подземните газохранилища.
Този път войната доведе до високи цени на газа още през лятото и в началото на отоплителния сезон хранилищата бяха запълнени едва на 75%. В тях сега има малко под 80 млрд. куб. м газ. За сравнение, през предходните две зими ЕС е изразходвал по 60-66 млрд. куб. м от запасите си.
Дори предстоящата зима да бъде топла, до пролетта хранилищата ще се изпразнят значително. Това означава, че през следващото лято Европа ще трябва да ги попълва в по-големи количества от обичайното. Според анализатора от Оксфордския институт за енергийни изследвания (OIES) Джак Шарплс ще са необходими допълнителни 10 млрд. куб. м газ, за да бъдат запълнени хранилищата до 80%, както тази година, и 20 млрд. куб. м, за да достигнат 90%, каквото е изискването на Европейската комисия.
В резултат цените ще останат високи и през следващото лято, което означава поне още една година на повишени разходи за електроенергия и отопление в ЕС.
Европа вече премина през подобна ситуация през зимата на 2022-2023 г., когато Русия спря доставките на газ за континента след нахлуването в Украйна.
„И ето че отново сме в подобна ситуация. Изненадващо и, откровено казано, изключително неприятно е, че толкова бързо отново се озовахме в същото положение“, заяви водещият експерт по световните енергийни пазари в Eurasia Group Хенинг Глойстайн.
„Ще трябва още цяла година да се въртим в този порочен кръг, а икономиката ще продължи да страда от високите цени на газа. Така че ни очакват още една-две години с високи сметки за електроенергия и отопление“, посочи Глойстайн в подкаст на Montel.
Защо газът не достига
Тъй като запасите в хранилищата не са достатъчни за студена зима, Европа ще трябва да увеличи покупките на втечнен природен газ (LNG). Предлагането му обаче е ограничено заради войната в Персийския залив, която на практика блокира Катар.
Преди конфликта Катар осигуряваше 20% от световните доставки на втечнен природен газ. Блокадата на Ормузкия проток доведе до недостиг от близо 50 млрд. куб. м. Ситуацията можеше да бъде още по-тежка, ако други държави не бяха увеличили доставките си с 36 млрд. куб. м благодарение на разширяването на капацитета за втечняване на природен газ.
Основните печеливши от кризата са САЩ, увеличили износа си с 14 млрд. куб. м, Канада със 7 млрд. куб. м и Русия с 5 млрд. куб. м, показват данните на ACER.
Предлагането на втечнен природен газ ще продължи да нараства. Увеличението на производството се очакваше още преди войната. Ако Доналд Тръмп не беше започнал конфликта с Иран, в момента световният пазар щеше да разполага с излишък от гориво, а цените щяха да бъдат значително по-ниски.
Експертите обаче предупреждават, че дори мащабното въвеждане в експлоатация на нови мощности през тази година няма да облекчи положението на вносителите, докато блокадата на Ормузкия проток не бъде прекратена.
Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи (ENTSOG) предупреди, че през предстоящата зима Европа ще трябва да закупи 96 млрд. куб. м втечнен природен газ, почти два пъти повече спрямо миналата година, за да не допусне запасите в хранилищата да паднат под критичния праг от 30%.
Тази задача няма да бъде лесна, тъй като през миналата година около 15% от доставките на втечнен природен газ за ЕС са били от Русия. От 1 януари тази зима обаче Съюзът напълно прекратява вноса на руски LNG.
Европа отново ще трябва да увеличи зависимостта си от САЩ, които вече осигуряват над 60% от целия европейски внос на втечнен природен газ и около 30% от общото потребление на газ в Европа. Освен това ЕС ще трябва да разчита на въвеждането в експлоатация на обявените нови проекти и на безпроблемната работа на съществуващите мощности.
Дори при този сценарий газът ще остане в недостиг, предупреждава Международната агенция по енергетика (IEA). Новите проекти ще осигурят допълнителни 18 млрд. куб. м през тази зима, а съществуващите мощности, най-вече в Русия, Нигерия и Оман, ще увеличат доставките с още 3 млрд. куб. м.
„Въпреки значителния ръст на предлагането тези количества няма да компенсират загубата на катарските доставки. В зависимост от развитието на ситуацията с блокадата на Ормузкия проток световното предлагане на втечнен природен газ през зимния период от ноември до март ще намалее с 10-25 млрд. куб. м спрямо миналата година“, се посочва в последния доклад на IEA за газовия пазар.
Това означава, че цените ще останат високи поне до лятото на 2027 г., прогнозира агенцията.
Не всичко е толкова лошо
За да не допусне ново поскъпване на и без това скъпия газ в условията на недостиг, Европа ще трябва или да ограничи потреблението, или да разчита на благоприятни метеорологични условия.
„Тук има и добри новини. Супер Ел Ниньо обещава по-топло, по-ветровито и по-дъждовно време в Европа“, заяви Анук Оноре от Оксфордския институт за енергийни изследвания.
По-меката зима ще намали търсенето на природен газ за отопление, а по-силните ветрове ще позволят да се използва по-малко газ за производство на електроенергия. Дъждовете също ще бъдат от полза. След сухото лято нивата на водоемите и реките в Европа са изключително ниски, което ограничава производството на евтина електроенергия от водноелектрическите и атомните централи и увеличава зависимостта от скъпия газ.
Есента вече беше сравнително топла и ако тенденцията се запази, при благоприятно стечение на обстоятелствата Европа може да спести 10-12 млрд. куб. м газ през зимата, заяви Оноре.
Експертите Хенинг Глойстайн от Eurasia Group и Джак Шарплс от OIES са уверени, че Европа ще премине през тази зима без прекъсвания на доставките за потребителите, дори ако запасите от газ се изчерпят до пролетта, а цените останат високи още една година.
След това Европа може да очаква известно облекчение на енергийната криза, дори ако войната в Персийския залив не приключи. Това прогнозира и друг експерт от Оксфордския институт, Бил Фарън-Прайс.
OIES е разработил няколко сценария за развитието на ситуацията. Дори при най-неблагоприятния от тях, при който блокадата на Ормузкия проток продължава до началото на следващия отоплителен сезон, цените няма да надхвърлят 100 евро за мегаватчас, достигнати миналата седмица. Те със сигурност няма да скочат и до над 300 евро, както се случи в разгара на газовата война между Русия и ЕС през август 2022 г.
От пролетта природният газ постепенно ще започне да поевтинява, като тенденцията ще се засилва благодарение на увеличаването на доставките от САЩ, Канада и други държави извън Персийския залив, прогнозират оксфордските експерти.
„При равни други условия загубените катарски доставки ще бъдат напълно компенсирани до края на 2028 г.“, заяви Фарън-Прайс.
„Ако разглеждаме загубата на доставките през Ормузкия проток като изолиран проблем, пазарът в крайна сметка ще успее да се справи с него. Но ако приемем, че това е знак за навлизането ни в нестабилен свят, в който енергийният сектор системно се сблъсква с непредвидими сътресения, тогава ни очакват все нови и нови проблеми“, добави той.
